В Турция дребните стопански дейности и услуги са обект на частната инициатива и на частната собственост още от преди няколко столетия. Сега се поставя въпросът за незабавна приватизация на средните по размер и големи държавни предприятия. Турският президент Тургу Йозал е твърдо убеден, че те вече са неефективни. Затова от началото на 90-те години започна ускорена разпродажба на съществуващите държавни средни и големи предприятия при изгодни цени на частни притежатели.
В Полша бяха създадени и съществуваха по-особени условия за приватизация. Там земята никога не е отнемана от нейните собственици. По традиция и голяма част от търговията също се запазваше в частна собственост. Сега проблемът е осъществяването на средната и голяма приватизация на обекти от другите народностопански отрасли и главно и промишлеността. Поставена е задачата още през 1991 г. да приключи продажбата на първите акции на такива предприятия. Освен това сложи се началото на безплатно раздаване на акции на около 200 големи предприятия. От тези акции на работниците се предоставят 10 на сто, на всички други граждани – 30 на сто, на социалните фондове – 20 на сто, на търговските банки – 10 на сто, а останалите 30 на сто остават в собственост на държавния бюджет. По този начин раздържавяването получава разнопосочни измерения – приватизация в полза на частните инициативи, но със запазване на съответни дялове в ръцете на държавата.
Съществено теоретико-методологическо и практико-приложно значение за източноевропейските страни има приватизацията в Унгария. В редица области състоянието на нейната икономика се доближава до това в България. Например и Унгария има голям външен дълг – 21 милиарда долара. За 1991 г. тя трябва да изплати 2,4 милиарда долара по главниците и лихвите в размер на 1,7 милиарда долара. В Унгария производителиостта на труда е два-три пъти по-ниска от тази в развитите страни. Тя също има високо енергопотребление – 2-3 пъти надвишаващо това на развитите страни в света. Отличава се със слабо развита инфраструктура. В началото на 1991 г. броят на безработните надхвърли 150 хиляди, но очакванията са, че в края на годината този брой ще се увеличи над три пъти. В същото време бюджетният дефицит възлиза на 78 милиарда форинта. При тези условия се осъществява цялостният преход към пазарна икономика. Въведе се непълна вътрешна конвертируемост на националната парична единица – форинта, като държавата продава на населението определен контингент твърда валута само за тези граждани, които пътуват в чужбина.